Категории
Сайтове:8892
Тематични     Азбучен ред
Посещения
Locations of visitors to this page
Времето
Реклама
18gear.com
Православен календар

14 Октомври - Св. Преподобна Параскева-Петка Търновска
(†Х-ХІ век)
(Петковден)

Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла в единадесетия век. Родителите й били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврий и Цариград. Те били състоятелни хора, известни на мнозина.

Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.

Един ден в църква чула думите на Евангелието: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!"Тия думи на Господа Иисуса Христа я развълнували силно. Замислила се и решила да ги изпълни.

На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След някое време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Това вършела често. Родителите й се сърдели, че всичките си дрехи дава на бедните. Тя ги успокоявала с думите:

- Иначе на мога да живея!

Починали родителите й. Като останала сама в къщи, блажена Петка намислила съвсем да се раздели със света. Раздала наследственото имущество на бедните, посетила Цариград и обходила светите му места. Вслушала се в наставлениета на равностни подвижници. По техен съвет се заселила в Ираклийското предградие, при усамотения храм "Покров Богородичен". Там прекарала в молитви, пост и горещи сълзи пет години.

Като се минали тия пет години, тя изпълнила отдавнашното си желание: отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и всички други места, осветени чрез живота на Спасителя. След това се заселила в Йорданската пустиня.

В тая пустиня, където преди това се подвизавала преподобна Мария Египетска, тя водела като нея равноангелски живот. Тук Петка търпяла и пек, и студ. Хранела се само с трева веднъж през деня – след залеза на слънцето. Зъл дух я изкушавал с мечти и привидения. Но тя винаги имала Господа за свое прибежище. Тъй прекарала тя тук много години. Стигнала до старост.

Веднъж, както стояла на молитва, явил й се ангел Господен и й казал:

- Остави пустинята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си на земята и с душата си да минеш при Господа.

Зарадвала се света Петка, че вече е наближило времето да се раздели с тялото си и с душата си да отиде във вечните селения.

Минала през Цариград. Посетила храма "Света София". Във влахернския храм се молила дълго пред чудотворната икона на света Богородица.

Като се върнала в Епиват, тя не заварила жив никого от своите роднини и познати. Като странница заживяла при храма "Свети Апостоли", отдала се и тук всецяло на молитва.

Минали две години. Блажената се молела в своето усамотение и тъй, както се молела, предала на Бога душата си. Христолюбиви епиватски граждани я погребали вън от градеца като чужденка.

 Недалеч от мястото, където преподобната била погребана, се подвизавал един стълпник. По това време умрял някакъв моряк. Тялото му било захвърлено близо до онова място. Зловонието от разлагащия се труп било толкова силно отвратително, че стълпникът бил принуден да слезе от стълпа и да помоли близкита жители да погребат тялото на нещестния човек.

Благочестиви, но прости хора почнали да копаят гроба и намерили в земята тялото на преподобна Петка, запазило се нетленно. Те се уплашили. Не знаели какво да правят. Били неуки в духовните неща. В простотата си оставили нетленното тяло в гроба и при него закопали смрадния труп.

На следващата нощ един от тия благочестиви люде, на име Георги, сънувал девица, цяла в светлина, облечена в царско облекло и заобиколена от войници. Един от войниците се доближил до Георги, хванал го за ръка и му казал:

- Защо тъй презряхте тялото на преподобна Параскева? Изкарайте го из смрадния гроб и го положете в ковчег. Царят Бог иска да я прослави на земята.

Тогава и дивната царица казала на смутения Георги:

- Побързай да изкараш мощите ми. Не мога да търпя смрадта. Моя родина е Епиват, гдето вие живеете.

В същата нощ една благоговейна жена, Евфимия, имала подобно видение.

На другия ден двете явления били бързо разгласени. Гробът бил разкопан. Нетленното тяло било извадено и поставено по благоговейно тържествен начин в съборния храм "Св. Апостоли".

При светите мощи станали много изцеления: слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от тежки, неизлечими болести, оздравявали.

В 1238 г. българският цар Иван Асен наредил мощите да бъдат пренесени в столицата Търново. Царят и тогавашният български патриарх Василий, при стечение на огромно множество народ, тържествено ги посрещали. Мощите били поставени в построяния за тях храм "Преподобна Петка".

В 1393 г. столицата била превзета от турците. Мощите на преподобна Петка били пренесени във Видин, който все още са задържал свободен под властта на Страцимир. В 1396 г. паднал и Видин под турска власт. Мощите били пренесени в Сърбия.

В 1521 г. турският султан Сюлейман Великолепни превзел Белград и изпратил мощите на влашкия воевода Ио Василий Воевод. В замяна на това Ио Василий Воевод изпратил на патриаршията значителна сума, с която била изплатена част от данъците й, налагани от турската власт.

Мощите на преподобна Петка Българска били пренесени в град Яш, Румъния, гдето почиват и досега, дълбоко почитани от целия румънски народ.

Още от древни времена паметта на св. Петка – Параскева се тачи благоговейно както в България, така и в Гърция, Сърбия и Румъния.

Още в дванадесети век, по заповед на Цариградския патриарх Николай Музалон, дякон Василий написал благолепно житие на преподобната. Такова житие написал двеста години по-късно и св. патриарх Евтимий Търновски.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).


Живот и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в преславния град Търново


Написано от господин Евтимий, патриарх търновски

Ако законът на любовта отрежда да си спомняме за обичните, да съзерцаваме техните образи, дела и думи, а често пъти дори и да рисуваме образите им, то за боголюбезните е много, извънредно много по-уместно и желателно, когато почитаме с уважение божите угодници и за полза разказваме за тяхната памет и [за техните] деяния. Защото словото за полезното допринася на слушателите немалка полза.

Както пролетно време всички животни растат и тлъстеят, като стават все по-хубави, щом слънчевите лъчи огреят цялата земя, и както лъчите носят куп обновления, така и духовната повест носи куп радости на послушните души и леко разсейва и прогонва цял облак от печал. А паметта на преподобната Петка ще стане по-светла и от слънцето, ако подробно изложим нейното житие и нейните деяния и странствания, които тя извърши от любов към Христа. Подобна на майка, що обича децата си, тя ще отнеме, без друго ще отнеме нашата детска безсловесност, а ще придаде сила на усърдието ни и ще ни напътства към доброта и блаженство.

Прилично е, щото и ние да й принесен нещо, което подхожда за нея, макар то и да не е художествено. А за нас, които сме удостоени с реч, прилично е, без съмнение, преди всичко да й поднесем, както е редно, слово, та доколко ни е по силите, да си отплатим (към нея) дълга като тленни, а пък тя като нетленна да изпрати благодат на нас, които бедстваме поради словесна немощ. И когато [поднесем] нашето слово на многосветлата, със светлата повест ще поставим прочее едно светло начало.

Ала кой прочее ще разкаже поотделно нейните деяния и чудеса? Кой [ще разкаже нейните] благодеяния, застъпничества и ходатайства, които [тя извърши] било в Епиват, било в Тракия, било пък в Търново, в Мизия и в Далмация? Дори ще намериш, че нейното име се разнася не само [по тия места], но дори по цялата земя. Наистина голяма и дълга ще бъде повестта за тази преподобна, ала нашият ум не е достатъчен, за да я предаде художествено. Но щом като ти, благочестиви царю, настояваш и принуждаваш нашата немощ да извърши това благо и богоугодно дело, ще бъде непристойно да презрем тъй голямото ти настояване и желание, благочестиви и властни царю. Па мисля, че и любещите бога души ще извлекат и преголяма полза и ще проявят божествена ревност.

А има ли по-голяма ревност от тази да обичаме бога и да почитаме неговите угодници? Но аз мисля, че и тази преподобна по нищо не отстъпва от древните и знаменити светци. Ако ли [някой] запита: „Кой от тях е най-много упражнен в деянието?“, [ще възразим]: „Поради деяния и тази [преподобна] просия!“ Ако ли пък: „Кой от тях стои най-високо във видението?“, тогава [ще кажем]: „И тази виждаш украсена с него; подобно на слънцето и тя изпраща навсякъде лъчи!“ Поради това и аз по заповед на тебе, владетелю, сега не просто и напразно, а усърдно съобщавам най-важното.

Живеейки като всред мрак, [еднъж] едни запалиха от нейния единствен ковчег като от някоя лампада светилниците си, по-добре [е да се рече] – душите си. И всеки от тях, когато се завръща у дома си, усеща нейното застъпничество и закрила, защото [всеки притежава невидим лечебен извор, който колкото повече се черпи, толкова повече извира, а колкото повече извира, толкова повече лекува която болест и да поискаш. Прочее щом като тази [преподобна Параскева] постъпва така с нас през всяко време, нека се затечем усърдно и ние към нея, а поради толкова големите й благодеяния, нека й отдадем заслужено почит тук; и когато говорим, и когато работим, всичко нека вършим за нейна благоугода; никак да не пренебрегваме – нито със слово, нито с дело – онази, която така се застъпва за нас. Защото тази преподобна майка не ще се отврати от нас, когато види, че така се притичаме (към нея), нито пък ще отблъсне, които тъй усърдно пристъпят към нея. С голяма наслада тя ще приеме и ще похвали едно такова усърдие и ще го поднесе на своя творец, без да бъде молена. А бидейки почитателка на благия жених, непременно тя ще получи блага и всичко, каквото пожелае. Щом като тя презря всичките хубости на света, а себе си обрече за съпруга на небесния жених, как ще погреши тази, към която се обръщаме? Нищо друго така не се стреми към ангелски живот – чрез който се веселят най-вече ангелите и преди всичко бог, истинската чистота, чието лице те винаги гледат, доколкото е възможно, – както непорочният живот и жизнената светлост.

Но защо прочее да удължавам речта си и да заграждам усърдието на слушателите, а да не се обърна към живота на преподобната и да изложа нейните деяния като на светилник и чрез истината да поразя слуха на всички? Немалко облекчение тя ще изходатайства за онези, които се опитват да го пребродят и които не вървят по пътя на измамата и съблазънта.

Тази прочее, тази преподобна [майка] бе родена в Епиват. Родителите й бяха благочестиви и живееха неуклонно според всички божии заповеди и целия си живот красяха с милостини и благотворения. Като родиха тази добра и чиста гълъбица Христова, те я възпитаха в същия дух. След като добре и без съблазън я напътиха в божия закон, те се преселиха в небесните обители, като оставиха за наследници на дома [си преподобната] Петка с брат й Евтимий, който отпосле стана епископ на Мадит и извърши там много и преславни чудеса. След смъртта му от неговите славни и дивни мощи протече изобилен извор от миро, голяма река от миро, изтичаща се в морето на едно поприще. За неговата чудотворност и досега съществуват много свидетелства, които разказват за дивните му чудеса и деяния.

Когато изпрати добре родителите си при бога, преподобната от сърце възлюби апостолския живот; тя изнуряваше тялото си чрез пост и бдение, [отдаваше се] на тежко страдание и лежеше на земята. Разпалена от обич към бога, не изтърпя тя много да се измъчва и като напусна всичко, оттука тя избяга. След като стигна в пустинята, тя заживя духовен и ангелски живот. Подражавайки на живота на боговидеца Илия, с нищо тя не отстъпваше или, най-право е да се рече, във всичко тя подражаваше на живота на Кръстителя: измъчваше се чрез пост и бдение, хранеше се с пустинни растения – и то оскъдно и лошо; изтощаваше се от студ и зной и само към единаго, всемогъщаго [бога] поглеждаше, да опази той покоя на сърцето й от малодушие и буря. При това до насита тя не приемаше нито растения, нито вода; обикновено привечер [вземаше] по малко [храна], и то лоша. А кой ще опише извора на нейните сълзи? Кой ще изрече честите и непрестанни стенания? Кой ще разкаже за всегдашното й лежане по земята и за изтощенията й? Там нямаше никакъв друго властник, в когото да се вглежда, освен окото, което всичко вижда. Там тя не се грижеше нито за чифтовете волове, нито за коне с позлатени юзди, нито за дрехи и постелки, нито пък за къщи и слугини, но за душевното очищение, за присъдата на бъдещия (страшен) съд, за срещата с жениха. Тя казваше; „Жених мой, аз тебе диря“, също и онзи [стих] от [Давидовите] псалми, който казва и който винаги носеше в ума си: „Кажете ми, когато възлюби и моята душа.“ Често се измъчваше [при мисълта] за това: как ще украси светилника, как ще го изпълни с масло, как ще чуе жениховия глас, как ще се присъедини към радостта на мъдрите деви, как ще се наслади на жениховото зрение, на красотата, на славата, на светлостта, на съпребиванието и на блаженството му. Само за него сърцето й страдаше, за него очите й винаги се помрачаваха от сълзи, като казваше: „Кога ще отида и кога ще се явя пред божието лице?“

Като се упражняваше и като се грижеше за тия и за други, подобни на тях подвизи, по никой начин дяволът не престана да я изкушава там – в пустинята – посредством празни мисли и привидения; много пъти дори се превръщаше на различни зверове, за да й попречи в подвизите. Ала доблестната Параскева отреди себе си за прибежище на вишния, като постоянно проливаше из очите си поток сълзи. Прочее така, като снабди с мъжки разум женската си природа, всички дяволски козни тя разваляше като някоя паяжина и всекидневно побеждаваше мисления Голиат. А понякога се случваше, че тази мъдра дева подобно на някоя лоша птица тежко поваляше и стъпкваше змията, която в злобата си много се хвалеше. Така, като се опълчи срещу [плътската си] природа, тя тъй украси душата си, та и с нея да се сбъдне онова пророческо [предсказание]: „Царят ще пожелае твоята красота.“ И така прочее чрез деянието тя се домогна до върха на видението и като си красеше живота словом и делом, тя преживя доволно години в пустинята.

През една нощ, когато беше се отдала на обикновената си молитва и умолително беше си издигнала ръцете към небето, тя вижда някакво божествено видение: един светъл юноша й се явява, като й казва така: „Напусни пустинята и се завърни в родното си място, защото за тебе е прилично там да оставиш тялото си на земята, а духа си да пренесеш в небесните селения.“ Като видя силата на видението и като разбра, че то е от бога, тя се зарадва, че ще се разлъчи от тялото си, а се наскърби, задето ще напусне пустинята: защото нищо друго така не очиства душата и не я възвръща в първоначалното [й съвършенство], както пустинята и безмълвието. Макар и да не желаеше, тя напусна пустинята и се възвърна в света. Когато стигна в царстващия град, тя отиде в прекрасния храм на божието слово [„Св. София“ в Цариград]. Тя нищо не работеше; често се молеше коленопреклонно; проливаше потоци сълзи; нерядко се изтръгваха от сърцето й стенания, а когато си спомнеше за пребиваването си в пустинята, люта скръб почваше да я яде. След това, като обходи прилежно всички свети места, както трудолюбивата пчела [обхожда] всички пролетни цветове, тя отиде в храма на майката на пресветия Христос, който храм и до днес се нарича Влахерна.

Там, като припадна пред честната икона на божията майка, изобилно топли сълзи тя проля, молейки се: „На тебе, владетелко на света, аз възложих целия си живот; на тебе, дево, възлагам цялата си надежда! Не отблъсквай мене, убогата! Не се отвращавай от своята рабиня, която от младини върви след твоя еднороден син! Дево, ти познаваш немощта на женската природа, ти познаваш озлоблението на моята душа! Аз нямам друга надежда, нямам и друга закрила! Ти си наставницата, ти си застъпницата, ти си пазителката на целия ми живот! Докато скитах из пустинята, тебе имах за помощница! А сега, когато се възвърнах в света, освен твоята коя друга помощ искам? И сега, владичице, застани пред мене, убогата, и ми бъди спътница, наставница и пътеводителка дори до края на живота ми: защото освен тебе аз нямам друга надежда!“

Прочее като се помоли така от цялата си душа и като възложи всичката си надежда на божията майка, тя се отправя за родното си място. Когато пристигна в Епиват, там преживя тя немалко. Прибавяше трудове към трудовете си, страдания към_страданията си. Красеше се с пост и бдение и непрестанно беседваше само със себе си. А след като се измина немалко време и като разбра, че тя ще замине оттук, веднага се отдаде на молитва и обля със сълзи лицето на земята, говорейки: „Владико човеколюбче, не изоставяй мене, твоята убога рабиня, която заради твоето пресвето име всичко напусна и тръгна след тебе! Всещедри господи, и сега заповядай на мирния ангел тихо да приеме убогата ми душа, а възшествието ми да не бъде възпрепятствано от нечистите, скверни и лукави бесове! Сподоби ме със смелост, за да застана пред твоя страшен престол, защото ти си благословен вовеки веков, амин!“ Така тя предаде блажената си душа в божите ръце, а някои христолюбци положиха тялото й в гроб. А понеже тя не бе съобщила никому коя и откъде беше, остана неузната до деня, в който се отправи към бога.

Такива бяха подвизите на преподобната Параскева, такива бяха борбите на духовната майка, която, след като се подвизава много време на земята и след като тежко страда, на небето получи велика слава.

Ала бог не остави своята рабиня да лежи в забрава, нито пък да се разтлее от гниене нейното непорочно тяло. С него той извърши дивно чудо. Тогава някъде там наблизо на стълб се подвизаваше в безмълвие един стълпник: той мислеше за себе си и за бога. Случи се, че един моряк, който боледуваше от тежка болест, умря и някъде наблизо [до стълпника] бе изхвърлен. Безмерен смрад започна да се разпространява. Не само никой, който се приближаваше там по пътя, не можеше да мине, но дори и стълпникът поради това, че не можеше и той да търпи оня непоносим смрад, биде принуден да слезе от стълба, както и да заповяда на някои да изкопат дълбок трап и да хвърлят в него онзи смърдящ труп. Като приеха с радост заповедта, [копачите] преуспяваха в работата. Като се занимаваха с нея и като правеха трапа по-дълбок, те намериха тяло, простряно в земята, ала никак незасегнато от гниене. Като се изплашиха и като се изпълниха всички с почуда, те не проумяха онова, което ставаше. Но понеже бяха неопитни и прости и понеже считаха случилото се за една малка и незначителна работа, те заровиха онзи злосмраден труп нейде там наблизо [до тялото на преподобната Параскева].

Когато пък работниците се върнаха по домовете си, те съобщиха на всички за онова, което се бе случило. Един от тях по име Георги, благочестив и христолюбив човек, бидейки в своя дом, вечерта – според както си имаше обичай да се моли – се отдаде на молитва и искрени молби отправяше той към бога за целия си дом. Когато на заранта бе обхванат от сън, стори му се, че вижда някаква царица, седнала на пресветъл престол, и че голяма множество светли воини стоят около нея. Като ги видя, онзи христолюбец, бидейки тутакси обхванат от страх, се хвърли на земята, тъй като нямаше смелостта да съзерцава тяхната светлост и красота. Ала един от тези светли [ангели] го хвана за ръката, изправи го и му каза: „Георге, защо така пренебрегнахте тялото на преподобната Параскева? Веднага го извадете и го положете в скъп ковчег, защото царят пожела нейната хубост и поиска да я прослави тука на земята.“ Тогава му рече и светлата онази [царица]: „Скоро вземете моите мощи, положете ги на лично място, защото не мога повече да търпя тежкия смрад на онзи труп, тъй като аз съм човек и от майчината утроба съм излязла. Родното ми място пък е онзи град, що наричат Епиват, в който вие сега живеете.“

В същата нощ и една от благочестивите жени по име Евтимия видя видение подобно на онова, що видя [и Георги]. На утрешния ден и двамата подробно разказаха виденото на всички. И когато изслушаха това, всички бежешком се притичаха [при гроба на преподобната Параскева]. След като извадиха тялото й с голямо усърдие, [всички му] се чудеха като на някое необикновено, многоценно съкровище. След като го вдигнаха със свещи и кадила, с аромат и благовония, те го положиха радостно в църквата на светите и всехвални апостоли. Лежейки в нея, тя вършеше много и чудни занимания. И не само в онази страна, но и във всички околни земи чудесата и знаменията й станаха известни на всички, защото всички недъгави и бесновати из околността, що идеха с вяра, получаваха изцеление. А мълвата за нея се разнесе по цялата околност на онази страна.

След като се измина немалко [време] и след като отслабна скиптърът на гръцкото царство, по божие опущение, не зная как, това [царство] биде завладяно от римляните, които Свещеното писание нарече желязна палица. Когато завладяха царстващия град, безсрамно те обраха всички свещени съсъди, още и честните мощи на светиите, всички църковни утвари, всичките царски богатства и, по-право да се рече, цялата красота на града. Всичко това те оправиха и изпратиха в Рим. Като наблюдаваше всичко това съборът на благочестивите, облак от жалост и печал покри всички и всеки от тях не чуваше нищо друго освен: „Възкръсни! Защо спиш, господи? Защо забравяш нашата нищета и нашата печал?“ и прочее. Множество такива и подобни на тях поплаки изричаха благочестивите.

В това време благочестивият български цар Иван Асен, син на стария цар Асен, тържествено и явно подкрепяше яко благочестието. Той никак не се изплаши от техните лаяния. Нещо повече – като намери сгодно време, той смело скочи срещу владичеството на нечестивите [римляни] и покори цялата Македонска област, още и Сер, заедно с цялата Атонска, или по-добре да се нарече Света планина; освен това [той завладя] и славния Солун с цяла Тесалия, също и Тривалия, а също и Далмация, която се нарича и Албанска държава, дори чак до Драч. В тези земи той тържествено и благочестиво постави митрополити и епископи, както с открито лице свидетелстват неговите царски хрисовули в славната Светогорска лавра и в Протата. Ала той не се задоволи само с това, а здраво и мъжествено покори и завладя всичко дори до царстващия град, па опустоши и покори и самия царстващ град, а франките, които управляваха там, постави под властта си.

Когато [Иван Асен] всичко така завладяваше и покоряваше, и до него достигна славата на преподобната. Като се научи за нея с голяма радост, от сърце се разпали. Подобно на елен, разпален за водни извори, и той желаеше някак да се наслади от нетленното съкровище на честния ковчег със свещените мощи на преподобната; защото тя навсякъде просия с чудеса, навсякъде разпростря благотворни лъчи, та озари всички земни краища. Щом намери сгодно време, благочестивият цар намисли добър и богоугоден план, полезен и достоен за похвала. Веднага той изпрати [пратеници] при франките, които бяха в Цариград; той не искаше нито сребро, нито злато, нито бисери, нито скъпоценни камъни, а вредом прославения ковчег на преподобната. Защото какво друго щеше да му бъде по-мило от тялото на преподобната? Винаги в ума му беше тази мисъл: „Дори и до половината от царството ми да поискат, готов съм всичко да дам: било имоти, било злато, било сребро, било бисери, било скъпоценни камъни – всичко от сърце ще дам, от всичко ще се леша само да получа съкровището, което аз желая.“

Когато чуха това, франките тутакси се отзоваха на молбата; с всяко усърдие и бързина, както във всеки [други случай], така и в този случай те го послушаха и заповядаха той да получи желаното; а в знак на покорност се изпратиха и много други неща, като обещаваха и като уверяваха, че и душата си ще дадат, ако би било възможно. Самодържецът [Иван Асен], като слушаше за тия [неща], струваше му се, че лети на небето, и от преголяма радост нямаше къде да се дене. И веднага той изпрати тогава много тържествено всеосвещения Марко, който беше митрополит на великия Преслав, за да пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Търново. А след като отиде там с ревност, онзи [митрополит Марки] й отдаде всички съответни почести, а след като взе тържествено свещените мощи, ревностно се отправи за своята [родина], отдавайки благодарност на бога и на преподобната.

След като измина франкските владения и стигна в своята страна, всички из околността се притекоха и със свещи, кадила и благовонни масла проводиха ковчега на преподобната до славния и царстващ град Търново. А когато узна за това, благочестивият цар Иван Асен излезе из града със своята майка, царица Елена, със своята царица Ана и с всички свои велможи. С тях беше и всечестният патриарх кир Василий с целия църковен клир; с тях беше и безчислено множество народ. Царят и всички, които бяха с него, отидоха пешком на четири поприща от града, за да посрещнат с голяма тържественост преподобната. Като я поеха благоговейно със своите ръце, от душа и от все сърце те я целуваха с любов. Когато пък я донесоха, положиха я в царската църква, където лежи и до ден днешен, давайки различни изцеления на онези, които с вяра и любов се притичат към нейния славен ковчег.

Аз недоумявам що да й поднеса достойно, защото всичко, което е почтено на тоя свят, е недостойно за нея. Ала макар и не по заслуженост, аз ще съобщя необходимото за посрещането й.

Ако тогава не бях се приготвил за твоето посрещане, преподобна майко, то сега ще възвестя онова, което идеше да се каже тогава. Като чедолюбива майка, ти ще приемеш детелюбно и сладко и последния дар като пръв. Но какъв достоен дар да ти поднеса, о честна Параскево? Ти си по-велика от всички земни дарове! Макар и да не присъствах аз на тогавашното ти посрещане, ала сега те съзерцавам като скъпоценно съкровище и на тебе като на жива от сърце ти казвам, което тогава щях да ти кажа.

– Добре дошла, хубава Христова невесто, чиста гълъбице, позлатена от светия дух, девствена похвало, пустинножителнице, събеседнице на ангелите, добродетелни раю, красиви доме на чистотата! Бог обикна твоята хубост и с различни чудеса те украси на земята, а духът ти живее в небесата с ангелските воинства! Ангелите те възхвалиха, а човеците те прославят; тебе, девойко, възлюбиха и се затекоха в благоуханието на твоето миро! Ти си честната невеста на истинския жених! Ти си крин, намерен всред тръне! Тебе облажават човешките родове, понеже си последвала своя жених! Ти си застъпница на тези, които са в неволи, и пристанище на тези, които са изложени на бури! Твоят ковчег разлива благотворни струи и прогонва бесовските пълчища! Твоята църква лекува недъзите, дава зрение на слепите, очиства прокажените. Затова облажавам, Петко, твоето тяло, съсъд свещен! Облажавам и твоите честни членове! Облажавам твоя благозвучен език, защото не престана да слави бога! Облажавам твоите очи, защото не дрямнаха от сън, който води към смърт! Облажавам ти ръцете, които се подвизаваха в труд и не се облениха! Облажавам ти и нозете, защото не отслабнаха при всенощното бдение! Ти си съсъд, който е приел истинско миро – светия дух! Ти си гореща застъпница на всички, които идват при ковчега на твоите мощи.

Поради това твоята слава се разпростря по цялата земя, а действията на твоите чудеса осветиха като мълния цялата земя! Царе богато те обличаха, любовно те целуват и за опрощение на греховете си проливат реки от сълзи! За архиереите ти си сладко веселие, а за свещениците – красота; поради това тържествено те вземат на ръце и те внасят в недостъпната светая светих. Мисля, че е дело на божествения промисъл това, гдето и след смъртта твоето преподобно тяло влазя в недостъпни [места]! За българите ти си красота, застъпница и пазителка! С тебе нашите царе се величаят! Чрез твоето застъпничество ние отблъскваме всички, които воюват срещу нас! Чрез тебе нашият град става як и нанася светла победа! Много пъти какви не силни царе и варвари искаха да разорят твоя славен град Търново и да заличат всяка следа от него, където лежи всечестното ти тяло! Ала ти подобно на някой храбър воевода чрез силата, що ти е дал твоят жених – Христос, си прогонвала посрамените им лица! Всички околни на тебе поднасят дарове [в чест] на поклонение! Събор от царици те обкръжава и стои с благоговение пред твоя ковчег, защото и ти си царица, макар и неземна – избраната невеста на небесния цар! Ти си слава на жените, красота на девиците, пример на апостолски живот, одобрение на пустинниците, застъпница на младите, пазителка на задомените, на всекиго подателка на всичко, от което се нуждае! Ти имаш способността да вършиш чудеса, ти даваш обилно и без завист потребното на всички!

Прочее след като добавихме относно посрещането на твоето пречисто тяло, доколкото е по силите ни, и след като оповестихме за многобройните ти благодеяния и за обилния извор на твоя свещен ковчег, не ще бъде нито много чудно, нито пък смело, ако и на твоя дух изпратим онова, което [се казва] при проваждане. Макар че ти не искаш нищо от нас, доколкото ни е по силите, ние ще пренебрегнем нашия дял. Ала що да изпратим на твоя дух? Кои песни, кои хвалебствия, кои похвали? Всички тези неща ти надмина, всички тези неща ти прелетя, ти отбягна тлението, избави се от кал; нам тялото си остави на земята, освободи се от телесните вериги! Небесни хорове застанаха пред тебе да те водят, да те хвалят, да те облажават. Прочее що?

Иди, майко, иди! Иди в небесните селения, в небесните шатри, в светлината на светлите, в неизказаната радост, в нетленния мир, в тишината на праведните! Насити се, наслади се от тоя любовник, наслади се от пророческите, от апостолските хорове, от съсловието на преподобните! Заедно с мъдрите девици влез в небесния чертог, в небесните жилища, във вечното селение! Наслади се от славата, от красотата, от съпребиванието, от сиянието, от светлостта, от радостта на своя жених и творец – сладък, красив, светъл, необхватен, невидим, неизказан, вечен, щедър, милостив, неизчислим, човеколюбив, незлобив, благоутробен! Приеми приготвените блага, приготвени – при сътворението на света – за онези, които [отпосле] са живели благочестиво! Ти си чула [думите]; „[Чуй и] виж и наклони твоето ухо [към онова], що око не видя и ухо не чу и не се възкачи човеку на сърцето; що бог приготви за онези, които го обичат! И забрави своя народ, плътските помисли, бащиния си дом и тленното си и създадено от пръст тяло!“

Нека повторя и аз Соломоновото: „Поради това царят силно пожела твоята красота; царят те уведе в своята стая; ще тържествуваме и ще се радваме за тебе. Колко се разхубавиха твоите бузи като гургулица! Ето ти си хубава, мила моя; ето ти си хубава и петно няма на тебе!“ Не само това казваше той с плътски език, повече – с дела; по-ясно от тръба извикваща онова, което е в псалмите: „Под сянката му пожелах [да седя] и седнах: плодът му е сладък за моето гърло; защото съм уязвена аз от любов; лявата му ръка е на главата ми, а дясната му ме прегръща.“ Поради това и женихът ти извика: „Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! Ела и слез от върха на вярата! Усмири се, наслади се, празнувай истинския съботен празник!“

О преподобна майко и прекрасна Параскево, отгоре наглеждай милостиво и нас! Сега ти не съзерцаваш като през огледало или във въображението си, когото силно си обикнала – Христа, а му говориш направо, лице срещу лице. Прочее моли се за усмиряването на света и запази от повреда и от навети нашия благочестив цар, който ни подтикна към това слово за тебе! Понеже на тебе възлага той надежда, затова се и погрижи да съобщи на всички твоето застъпничество. Закрили го със свещените си ходатайства, огради стадото му за всички противници, подари на царството му дълголетие, а нему – мирни дни! Чрез силата, която ти е дал спасителят Христос, опази от навети всички, които са дошли днес в твоя честен храм! А нас, които сме водачи на стадото, постави по-високо от вражата съблазън! Застъпи се направо, щото, след като сме опазили добре повереното нам стадо, да го заведем на небесните пасбища и да го въведем в небесната градина, дето [се чува само] гласът на празнуващите; да заживеем при тебе и да се насладим от вечните блага посредством благодатта и човеколюбието на нашия господ Иисус Христос, комуто с безсмъртния отец и с пресветия благ и животворен дух [подобава] слава и могъщество сега, винаги и във вековете на вековете! Амин!

Св. Евтимий, патриарх Търновски

Първа електронна публикация © Виртуална библиотека "Словото"

Прочети повече: http://www.pravoslavieto.com/life/10.14_sv_Petka_Epivatska_Bulgarska.htm


Св. мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий
(† между 54 и 68 година)

Светите мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий живели в първия век – във века на апостолите.

Назарий бил син на юдеина Африкан и християнката Перпетуа. Майката била получила Кръщение от ръцете на Св. апостол Петър.

Като станал пълнолетен, Назарий пожелал да посвети себе си на мисионерската работа сред езичниците. Тръгнал да проповядва настъпването на царството Божие по разни градове, из разни страни.

Дошъл в Медиолан (днешният град Милано). Тук, както и на много други места, бушувало гонение срещу християните, предприето от император Нерон. В една от медиоланските тъмници били затворени християните Гервасий и Протасий, братя–близнаци. Назарий бил подложен на мъчения и изгонен от града, загдето ги посетил и им дал помощ.

 От Италия Назарий се запътил за Галия, където кръстил множество езичници, между които и момъка Целсий. С благословението на майка си Целсий, който имал високо образование, пожелал да стане сътрудник на Назарий в благовестническото му дело. От Назарий той изучил евангелските истини и тръгнал да го придружава при мисионерските му пътешествия.

Двамата благовестители на много места били бити, оковани и затваряни в тъмници.

След много премеждия дошли в Медиолан, където още били затворени Гервасий и Протасий. Вмъкнали се в тъмницата с намерение да ги утешат и с нещо подпомогнат.

Управителят Анулин се научил за това и наредил да бъдат хванати и обезглавени. Скоро след това били убити и Гервасий и Протасий.

 Мощите на тия двама свети мъченици в четвъртия век били открити от светителя Амвросий, епископ на същия град Медиолан.

Една година, през време на Великия пост, след като се причастил, св. Амвросий Медиолански продължил усърдно да се моли. Както се молел, хвалел и благославял Бога, изпаднал в особено благодатно състояние: видял до себе си двама юноши в бели дрехи с вдигнати нагоре ръце. Те се молели заедно с него. Когато излязъл от това състояние, юношите станали невидими.

Продължил още по-усилено да пости и да се моли. На втората нощ, както се молел, имал същото видение. На третата нощ, поради изтощение от поста, не могъл изобщо да заспи. Молел се с голямо усърдие. И пак видял до себе си ония двама юноши. Видял до тях и един трети, в лицето на когото познал св. апостол Павел.

Великият апостол открил на светителя, че на това място, където стои, се намират в земята мощите на светите мъченици Протасий и Гервасий. Апостолът му наредил да извади мощите и да ги постави в църква за всенародна почит.

Служители на Църквата в Медиолан разкопали мястото и намерили мощите на двамата братя – близнаци с ръкописа на житието им.

Между присъстващите бил и медиоланският презвитер Павлин. Той разказва в какво състояние били намерени мощите: виждала се кръв, като че в момента изтича; главата – с коса и брада, като че сега е положена в гроба; лицето – светло, като че сега е умито. Из мощите лъхтял аромат, който превъзхождал всички известни аромати.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Прочети повече: http://www.pravoslavieto.com/life/10.14_svv_Nazarij_Gervasij_Celsij.htm


Св. преподобни Никола Святоша, княз Черниговски
(† 1143)

Много бързо, много по-бързо отколкото бихме могли да си представим "преминава - според думите на апостола - образът на този свят" (1Кор.7:31)."Властта (над страните) преминава от народ към народ. (Много пъти) Господ събори престолите на властниците и постави вместо тях кротките" и смирените (Сир.10:8,17). Тази непостоянност и несигурност на кратковременната земна власт наведе на много размисли блажения княз Никола Святоша. ( Той беше син на Черниговския княз Давид Святославич и внук на Киевския и Черниговски княз Святослав Ярославич, който основа създадената от Бога света Киево - Печерска църква) Той добре разбра, че единствено онова Царство, което е на Небесата, е непреходно и вечно, и е изпълнено с неизказани вечни блага, приготвени от Бога за онези, които Го обичат. Затова светият княз остави славата и богатството, почестите и властта на своето земно и скоропреходно княжество заради вечното Небесно Царство (както в древност постъпи индийският царски син - блаженият Иоасаф) и отиде в Киево - Печерския монастир. Там прие монашеския образ и в смирение, доброволна нищета и пълно отречение от своята воля толкова много просия с дивния си свят живот, че всички виждаха неговите добри дела и прославяха Бога.

Най-напред той се погрижи да научи себе си на послушание и твърде скоро преуспя в тази ангелска добродетел. Отначало помагаше на братята в готварницата, сечеше дърва и често пъти ги донасяше отдалеч на гръб, и вършеше с най-голямо усърдие други неща, които бяха нужни за приготвянето на храната. Дълго време блаженият княз изпълняваше това служение. Щом узнаха за него, братята му Изяслав и Владимир едва успяха да го откъснат от тази работа. Но св. Никола, възлюбил от все сърце блаженото послушание, със сълзи на очи ги молеше да помага там на братята още една година. Така той три години се трудеше в готварницата с голямо старание и благоговение.

    След това, вече укрепнал в монашеския живот и придобил опитност, той бе поставен да пази главните монастирски порти - на това послушание също остана три години, и не отиваше никъде другаде, освен в църква.

    После го повикаха да помага в трапезарията, а той и тук се трудеше както подобава - с такова дълбоко благоговение, сякаш прислужваше не хора, а на Ангели. 

    Преминал по такъв начин степените на послушанието, той във всичко се показа усърден и способен. Тогава по решение на игумена и на цялото монастирско братство, му наредиха да стои в килията си и да пребъдва в безмълвие - и така в тишината на уединението да се труди за спасението на душата си. Той, както винаги, прояви и тук послушание: направи до килията си градина, трудеше се в нея и през целия си монашески живот никой никога не беше го видял да стои празен - винаги работеше нещо или се занимаваше с ръчен труд, а с устата си и със сърцето си непрестанно се молеше на Господа с Иисусовата молитва.

С нищо друго не се хранеше, освен с това, което се предлагаше на общата монастирска трапеза, и то - в много малко количество. Понякога се случваше да дойдат неговите сродници: те му донасяха разни неща като на княз (макар самият той да не желаеше) - но всичко това блаженият раздаваше на странниците, на бедните или за църковни нужди: благодарение на тези средства бяха закупени много книги за храма.

    Докато светият княз живееше още в света, имаше при себе си един лекар на име Петър - човек, който изключително много си разбираше от професията. Този Петър беше родом сириец и заедно с него дойде в монастира. С болка и огорчение той гледаше как господарят му доброволно се подлага на крайна нищета и живее като един от последните бедняци - затова го остави, отиде да живее в Киев и там лекуваше хората. Често пъти той идваше да навести блажения, но като виждаше неговия многотруден живот, изпълнен с лишения и страдания, и безмерно строгия му пост (докато той работеше в готварницата, а после - докато пазеше портите), увещаваше го и му казваше:

    - Княже, ти трябва да обръщаш повече внимание на своето здраве! Ти прекалено много изтощаваш тялото си с физически труд и въздържание от храна! Пази се, за да не би някога да изнемогнеш и да нямаш сили да носиш игото, което си пожелал да вземеш на себе си заради Христа. Бог не иска пост или труд, който превишава силите на човека, но единствено - сърце чисто и смирено. Ти слугуваш на монасите като някакъв роб! А защо е нужно? Ти не се свикнал на такива лишения, а и не ти подобава да живееш така, защото си княз. Твоите благородни братя Изяслав и Владимир много скърбят задето си в оскъдица и нищета, задето от такава слава и чест си станал последен бедняк, и има опасност да се разболееш от лошата храна и да умреш. Учудвам се колко си се изменил по лице! Някога ти се хранеше със сладки ястия, а сега се измъчваш със сурови зеленчуци и сух хляб! Пази се, обаче, да не би изведнъж да се стоварят върху теб много болести и да отслабнеш дотам, че в скоро време и от живота си да се лишиш. Тогава аз и да искам, няма да мога да ти помогна, и ще хвърлиш в голяма скръб и в неутешим плач твоите братя. Ето, велможите, които ти служеха и бяха знатни и славни заради тебе, сега са лишени от своята надежда, много тъгуват за теб и са изпаднали в голямо униние. Но те си имат просторни къщи и живеят в тях, а ти нямаш къде глава да подслониш и живееш на сметището, или пък и в готварницата, или при портите. Кой от руските князе е постъпвал така? Да не би твоят блажен баща Давид или приснопаметният ти дядо Светослав? Не, разбира се, но дори и от велможите никой не е пожелал да живее в такова безчестие, освен единствено Варлаам, който беше тук игумен. Затова, ако не послушаш моя съвет, преждевременно ще си отидеш от този свят.

    Много пъти лекарят идваше и говореше в този дух на светия княз, докато седеше заедно с него в готварницата или при портите. А на всичко това го подучваха братята на блажения.

    Св. Никола обикновено му отговаряше:

    - Брате Петре, аз много мислих за здравето на моята душа и достигнах до извода, че не бива да се щади тялото, за да не върши похоти противно на духа и да не ме победи със своето безчиние. Плътта, утеснявана от въздържанието и физическия труд, ще се смири, а няма да изнемогне. Но дори и да изнемогне, силата Божия в немощ напълно се проявява, както е казал Господ на апостола (2Кор.12:9). А апостолът казва: "Страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас" (Рим.8:18) . Наистина, Бог иска сърце чисто и смирено, но без пост и без труд не е възможно то да стане такова. Постът е майка на целомъдрието и на чистотата, както е казано: "смири се сърцето им в трудностите" (Пс.106:12). Благодаря на Бога задето ме освободи от светските грижи и ме направи раб на Своите раби - тези блажени черноризци. По такъв начин аз, който бях княз, в тяхно лице служа на Царя на царете. А моите братя нека гледат своите дела: всеки ще отговаря пред Бога да себе си. Стига им и това, че им оставих моя дял от княжеството, над който имах власт - а го оставих заради вечното наследие в Царството Небесно. Обеднях заради Христа, за да придобия Христа. А ти защо ме укоряваш, че в моята нищета живея във въздържание и се храня с оскъдна храна, и защо ме заплашваш със смъртта? Нали и ти самият, когато лекуваш телесна болест, съветваш болния да се въздържа и да избягва някои храни? По същия начин и аз трябва да лекувам душевните си недъзи. Дори да умра по тяло, ще кажа: смъртта заради Христа за мен е придобивка (Филип.1:21) . И като седя на сметището, защо мислиш, че съм по-лош от велможите? Ето, ще царувам заедно с Иов, за когото пише, че е бил най-прочут между всички хора на Изтока (Иов.1:3). Макар и нито един от руските князе да не е живял преди мен така, нека аз, който следвам Небесния Цар, да бъда пръв в това, та поне отсега някой от князете да възревнува светия монашески живот и да ме последва. Накрая ще кажа на теб и на онези, които са те увещали да ми говориш тези неща: грижете се за себе си.

    Много пъти се случваше блаженият княз да се разболее докато се трудеше в своето послушание. А Петър, щом научаваше, веднага му приготвяше лечебни билки в зависимост от болестта, но още преди да отиде при него с билките, князът по Божия благодат оздравяваше и изобщо не му позволяваше да го лекува. Веднъж самият Петър се разболя. Тогава блаженият изпрати да му кажат:

    - Ако не пиеш лекарства, скоро ще оздравееш. А ако не ме послушаш, много ще страдаш.

    Той, обаче, се надяваше на своите големи медицински познания, не го послуша и изпи хапчетата, които си беше приготвил. Но в желанието си да се освободи от болестта, без малко не се лиши от живота си. Накрая едва оздравя и то - по молитвите на светия княз. След време Петър пак се разболя, а блаженият отново изпрати да му кажат:

    - Ако не се лекуваш, на третия ден ще оздравееш.

    Този път лекарят, поучен от предишното си непослушание, направи както му каза светият княз и по думите му на третия ден оздравя.

    Тогава св. Никола (в края на послушанието си при монастирските порти) повика Петър и му рече:

    - Петре, ти трябва да се пострижеш в монашество и да служиш на Господа и на Неговата Пречиста Майка в този монастир вместо мен, защото аз след три месеца ще си отида от тукашния свят.

    От тези думи Петър се разплака, падна пред нозете му и казваше:

    - Горко ми, господарю мой, благодетелю мой, светлина на моя живот! Кой сега ще погледне съчувствено към мен, бедния, кой ще прехранва сираците и нуждаещите се? Кой ще се застъпва за обижданите, кой ще помилва множеството търсещи помощ? Не ти ли казах, княже: пощади своя живот, защото на много хора можеш да си от полза и в твоя живот е надеждата в живота на мнозина?... Нима не ти ме излекува с Божията сила и с твоята молитва? А сега къде отиваш, добри пастирю? Ако ти самият си болен, целителю мой, кажи на мен, твоя раб, каква е смъртната ти болка, и ако аз не те излекувам, нека бъде главата ми за твоята глава и душата ми за твоята душа! Не си отивай от мен без да ми кажеш нищо, господарю мой, но ми дай да зная откъде имаш тази вест? Ако е от човек - тогава аз ще дам живота си вместо теб. А ако Сам Господ ти е известил за това - помоли Му се и аз да умра заедно с теб! Ако ти ме оставиш, къде ще намеря място да отида и да оплаквам своята загуба? На това сметище до портите ли, на което ти живееш? Но и тук ще бъде затворено. И какво ще ми остане за спомен от твоето имущество, когато самият ти нямаш нищо? Тези изпокъсани рубища ли, които са на теб? Но в тях ще бъдеш облечен когато си отиваш от този свят. Подари ми поне твоята молитва, както някога пророк Илия подари горната си дреха на Елисей, за да разделя с нея дълбината на сърцето си и водите на моя живот и да отида "в мястото на дивните селения, даже до дома Божий" (Пс.41:5) - там, където и ти искаш да отидеш! Дори дивите зверове се връщат след изгрева на слънцето и се прибират в своите леговища (Пс.103:22) , а аз когато ме напуснеш не зная къде да отида! Птиците си намират свой дом и лястовиците - гнездо, където да положат птичетата си (Пс.83:4) , а ти шест години живееш в монастира и не си намерил място за себе си - къде тогава ще ме оставиш?

    Блаженият княз повдигна разплакания лекар и му каза:

    - Не скърби, Петре! "Добро е да се уповаваме на Господа, а не да се уповаваме на властниците" на този свят (Пс.117:9). Знае Господ как да запази цялото създание, което Сам е сътворил: Той се грижи да нахрани гладните, да се застъпва за бедстващите и да спасява онези, които са в злополука. Той и за теб ще бъде спасително пристанище. Нека моите братя по плът да не плачат за мен, но за себе си да ридаят и за делата си в изпълнената с плач долина на този свят, за да се утешат в бъдещото блаженство. Аз нямам нужда от лечение за да запазя временния си живот, защото отдавна умрях за всичко тленно и временно. А "мъртвите (по тяло) не ще видят живот, нито пък лекарите ще ги възкресят", свидетелства пророк Исаия (26:14).

    Като каза това, блаженият Никола Святоша отиде заедно с лекаря в пещерата и приготви мястото на своя гроб. После се обърна към Петър с думите:

    - Кой от нас повече е обикнал това място?

    - Зная - отвърна му със сълзи той, - че ако поискаш, можеш да измолиш от Господа да живееш ти повече - положи мен тук!

    Светият княз му каза:

    - Нека да бъде както искаш, ако е угодно на Господа. Да Му се помолим за това в един и същ иночески образ!

    Тогава лекарят по съвета на блажения прие пострижение в монашество и три месеца непрестанно пребъдваше в умиление, в покаен плач и със сълзи се молеше на Бога. Князът за да го утеши му каза:

    - Брате Петре, искаш ли да те взема със себе си?

    А той през сълзи отвърна както и по-рано:

    - Искам да ме пуснеш да умра вместо теб, а ти остани тук и се моли за мен!

    - Дерзай, братко - каза му тогава светецът, - и се подготви, защото в третия ден, по твоето желание, ще напуснеш този живот.

    И така, след като се причасти с Божествените и Животворящи Христови Тайни, в деня, за който му бе казано отнапред, Петър легна на своя одър и предаде душата си в Божиите ръце.

    След кончината на лекаря, блаженият княз Святоша още 30 години се подвизаваше без да излиза от монастира. Достигнал, според името си, святост и съвършенство в добродетелта, той премина във вечния живот и отиде в Царството на Най-светия сред Светиите и Началника на смирението - Господ Иисус Христос. В деня на кончината на светия княз едва ли не всички жители на град Киев се стекоха за да се простят с него и със сълзи просеха да се помоли за тях на Бога.

    Братята на блажения, Изяслав и Владимир, много плакаха за него когато научиха, че е отминал от този живот. Изяслав изпрати да помолят игумена да му даде за благословение и утеха кръста на починалия Божий угодник, възглавницата му и подставката, ( На църковнославянски -  (вероятно от рус. "класть" - слагам, поставям); в руския превод: "скамья" - пейка, скамейка)на която  извършваше своите коленопреклонни молитви. Игуменът изпълни молбата му и каза:

    - Нека по твоята вяра да получиш помощ от тях в онова, което желаеш.

    Той ги взе и ги пазеше с голяма почит. После в знак на благодарност изпрати много злато в монастира.

    Същият този Изяслав след известно време се разболя и вече не се надяваше да оздравее. Виждайки, че е пред прага на смъртта, около него се събраха съпругата му, децата му и всичките велможи. В един момент той малко се съвзе, поизправи се и каза, че иска да пие вода от кладенеца в Киево - Печерския монастир. След тези думи той онемя и не можеше нищо повече да каже. Близките му изпратиха човек в монастира и той взе от тази вода в съд, а преди това бяха облели с нея гроба на преподобни Теодосий. Игуменът му даде и власеницата на блажения Святоша, за да облекат в нея брат му. Тогава още преди изпратеният да донесе водата и власеницата, княз Изяслав проговори:

    - Излезте бързо пред града за да посрещнете преподобните отци Теодосий и Никола.

    Когато човекът донесе водата и власеницата, князът отново възкликна:

    - Никола, Никола Святоша!

    Дадоха му да пие от тази вода и го облякоха във власеницата - при това той веднага оздравя и всички прославяха Бога и Неговите угодници.

    Оттогава Изяслав винаги обличаше на себе си тази власеница ако някога се случеше да се разболее, и веднага оздравяваше. Освен това и във всяко сражение я носеше на себе си и винаги беше запазван невредим. Веднъж той стори някакъв грях и не дръзна да я облече - тогава беше убит в едно сражение, но остави завещание на близките си: при погребението му да го облекат в нея.

    Ние също се надяваме на молитвеното ходатайство пред Бога на блажения княз Никола Святоша и вярваме, че ще се удостоим да се излекуваме под покрова на неговите св. молитви от всякакви болести и недъзи - както временни, така и вечни - по благодатта на всемилостивия Княз на смирението и Цар на славата - нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос, на Когото заедно с Бога Отца и Светия Дух подобава слава сега и винаги, и во веки веков, амин.

Източник: http://manastir.narod.ru/Oct/JOct14b.htm



Карта на градски транспорт
© Infositebg.com