Категории
Сайтове:8892
Тематични     Азбучен ред
Посещения
Locations of visitors to this page
Времето
Реклама
18gear.com
Православен календар

19 Октомври - Преп. Йоан Рилски Чудотворец
(† 946 година)

Родителите на блажения Иван бяха много благочестиви, българи по произход, родени и възпитани в село Скрино, в пределите на град Средец (София). Живеейки в това село и подвизавайки се в благочестие и милостини, родиха двама сина, един от които беше чудният Иван. Добре възпитан, той във всичко се покоряваше на своите родители и им оказваше нужната почит, постоянно пребъдваше в страх Божий, не се отделяше от църквата, а с внимание слушаше божествените слова и угаждаше на Господа с пост и молитва. И цял бе пленен от любовта към Бога, духът му гореше към Господа като истински серафим и даваше стократен плод, като дърво насадено при водни извори. Като мина доста време и родителите му умряха, някои хора, завистливи и лениви към доброто, започнаха да го корят, като го наричаха лицемер и крайно негоден за светския живот.

Отегчен, той взе едно добро решение: раздаде своето имущество в ръцете на бедните и отдаде кесаревото кесарю, за да може безпрепятствено да отдаде Божието Богу. А Бог, Който е рекъл да изгрее светлина от тъмнината и Който някога заповядал на Авраама да излезе от своята земя и от своя род и да отиде в земята, която Той ще му покаже, се яви насън и на него, като му каза съвсем същите думи и му показа мястото, където ще може да Му угоди. Като се събуди и размисли върху смисъла на видението, пламна от желание като елен за водни извори6, въоръжи се като друг Давид против духовния Голиат, взе според древната повест три камъка - вярата, надеждата и любовта, облече се в бронята на правдата и възложи на главата си божествения покров като шлем на спасението, постъпи в един от тамошните манастири и пострига косите си заедно със страстите и похотите. И след като остана там известно време, за да се обучи в подвижничеството, остави земното на земните и света заедно с неговия господар, без да вземе нищо със себе си освен една кожена дреха, и дойде в показаната му планина, направи си малка колибка от храсталак и живееше в нея.

 След доста време се пресели оттам на друго място, където намери много тъмна и мрачна пещера и се всели в нея, като увеличаваше подвизите си и все повече разпалваше желанието си и като трудолюбива пчела влагаше медни сокове в скривалищата на сърцето си.

В тази пещера прекара дванадесет години без никакво телесно удобство, като увеличаваше подвизите и страданията си. Дяволът виждаше това и не преставаше да го напада някога с униние, някога с леност, а много пъти със страхове и привидения. Но диамантената душа на Иван съвсем не можеше да бъде уловена от неговите козни, а винаги пееше: "Обиколиха ме, както пчели обикалят (мед), и угаснаха като огън в тръне: с името Господне аз ги повалих." Доста дни минаха, докато един ден по дяволско внушение разбойници грубо нападнаха светеца, биха го немилостиво, блъскаха го, влачиха го и го прогониха от това място, като му забраниха вече да не доближава нататьк. Той и в това се подчини на своя Господ, Който казва: "кога ви пъдят от един град, бягайте в друг." Не от град в град, а от гора - в гора минаваше светецът и отиде на друго място, на доста разстояние оттук, и като намери там един огромен дъб, засели се в него по примера на древния Авраам. Но оня под Мамврийския дъб чудесно угости Светата Троица и я изпрати, а този имаше жив в себе си Самия Бог, почитан в Троица, и без никакво униние здраво изпълняваше първоначалния си подвиг. И какво направи Бог, Който всичко нарежда за полза на човека? Както някога в пустинята ороси манна на еврейския народ и изпълни с блага гладните, по същия начин и тук заповяда на земята да роди сланутък за храна на светеца. И се хранеше с него, като успокояваше малко немощта на тялото и запълваше празнотата на стомаха, като минаваше от сила в сила и трупаше в сърцето си възход върху възход6, като източваше извори сълзи и напояваше браздите на душата си и процъфтяваше класовете на добродетелта.

Но Бог, Който е рекъл да изгрее светлина от тъмнината и Който изнася наяве тайните на мрака, не пожела дълго да стои скрит градът навръх планината, а благоволи да изяви неговата добродетел. Пастири пасяха близко някъде стадото си, както ония някога при Христовото рождество, и докато овцете кротко си пасяха, изведнъж се втурнаха да бягат не по някакъв редовен път, а по пусти, стръмни и непроходими места, и спряха чак като дойдоха до мястото, където беше преподобният. Пастирите ги гониха и понеже не можаха да ги спрат, и те дойдоха дето бяха застанали овцете, и като видяха светеца, почудиха се. И започнаха да го разпитват: "Кой си ти, откъде си, и как си дошъл тук? Какъв е животът ти и кое е родното ти място?" Той им отговори: "Според апостола моят живот е на небесата, отдето очаквам Спасителя. Отечеството ми е горният Йерусалим. А родината и градът, които тук са ме възпитали, не е ваша работа да разберете. Но понеже се намерихте тук, нека ви нахраня с пустинническа храна!" И позволи им да вземат от растящия там сланутък. И те взеха и ядоха до насита. А когато ги изпрати да си вървят, един от тях тайно наскуба сланутък и радостно тичаше след другарите си. Като ги настигна, показа им стореното, а те се струпаха и го разграбиха от ръцете му. Но като започнаха да отварят чушките на зърната, нищо не намериха в тях. И веднага се разкаяха, върнаха се, разказаха на блажения и поискаха прошка за стореното. Той им прости, но каза: "Тъй благоволи всесилният Бог, чеда мои: тук да расте и тук да се яде." Те се удивиха на чудото и си заминаха, като хвалеха и славеха Бога за всичко, което видяха и чуха, и като разказваха за него по цялата онази страна и по околните села.

 Някои христолюбци пожелаха да отидат при светеца и да получат неговото благословение. А смиреномъдрият Иван като виждаше всичко това, замина оттам, понеже се боеше от човешката слава.

И като намери една много висока скала веднага възлезе на нея, както някога Мойсей боговидецът възлезе на Синайската планина в незаходимия мрак на боговидението. И този получи като него богописани заповеди, само че не на каменни скрижали, а върху скрижалите на сърцето, оросяваше скалата със сълзите си, а с всенощните си бдения и въздишки принасяше стократен плод от своите трудове, като сам беседваше със Самия Бог и с леки криле шестваше към небето, като търпеше нощния мраз и дневната жега.

Блаженият Йоан преживя на това място всичко седем години и четири месеца, без да си позволи леност или униние нито за един час, а по-скоро прибавяше ревност към ревността и усърдие към усърдието, или, накратко казано - в старческата си възраст проявяваше юношески устрем. Мнозина идваха при него, като носеха своите болни, по неговите молитви ги получаваха здрави и си отиваха.

 Понеже неговата голяма слава се разнесе по цялата оная земя, мнозина поревнуваха на неговото добродетелно житие, пожелаха да живеят с него, построиха църква в близката пещера и създадоха  манастир, като имаха преподобния за свой началник и пастир. А той добре се грижеше за своето стадо, мнозина доведе при Господа, извърши големи и преславни чудеса и стигна до дълбока старост. Като разбра за своето преселение при Господа, се отдаде на молитва, като проливаше горещи сълзи от очите си и коленичил на земята казваше: "Боже Вседържителю, приеми ме, грешния и недостоен Твой раб, и ме причисли по Своята милост към ликовете на Твоите избраници, защото нищо добро не извърших на земята, благий ми Боже! Заради това моля Твоята благост да ми изпрати добър ангел, за да не ми попречат на възхода лукавите духове!" Повика и своите ученици, и много ги поучи като им заповяда неотстъпно да пазят устава: "И подир моята смърт да не страдате безутешно, защото няма да ви оставя, а невидимо ще бъда с вас!" Заповяда им да бъдат прилежни на постническите трудове, всички подред разцелува, причасти со с божествените Христови Тайни, легна на земята, вдигна ръце към небето и като рече: "Господи, в Твоите ръце предавам духа си", веднага предаде духа си в Божиите ръце, след като преживя около 70 години, в 946 г. от въплощението на Бога Слово, па 18 август, в царството на благочестивия български цар Петър и византийския император Константин Багрянородни, сина на император Лъв Премъдри.

Учениците му с много сълзи обливаха нозете му, обвиваха в плащаница свещеното му тяло и го положиха в дървен ковчег. И веднага бързо узнаха навсякъде за смъртта на преподобния и всички се стичаха към гроба му да видят свръхестествено видение: тялото му без никакво изменение изглеждаше като заспало и издаваше неизречено благоухание. Недъгавите се молеха, просеха изцеление и се радваха, като се освобождаваха от своите болести. След като минаха 40 дни, светецът се яви на старшия си ученик насън, като заповяда да погребат тялото му в земята. Като стана от сън, той изпълни на дело заповедта. И оттогава скъпият гроб се превърна в извор на чудеса за пристъпващите с вяра. Като мина известно време, от гроба на светеца започна да излиза неописуемо благоухание. Пък и сам се яви на учениците си насън и заповяда да пренесат мощите му в град Средец (София). Тогава отвориха ковчега и видяха тялото му цяло. Незасегнато от никакво тление, то изпущаше хубаво благоухание и насърчаваше всички към божествена ревност. Като извършиха обикновеното богослужение, с почести пренесоха честните му мощи в славния град Средец (София) и ги положиха в църквата "Свети евангелист Лука", както се предполага в 980 година.

 При царуването на византийския император Андроник Комнин унгарски войски начело със своя крал Белла Трети плениха чак до град Средец българската земя, която тогава се намираше под гръцко иго, и всичко покориха под свои нозе. Тогава взеха със себе си и мощите на преподобния и ги отнесоха в своята страна: понеже кралят беше чувал за дивните и велики чудеса на преподобния, затова заповяда честните му мощи да бъдат положени в град Остригом, където те също така вършеха дивни и преславни чудеса, като прогонваха от човеците всеки недъг и всяка болест. След като се разнесе слух по цялата онази страна и всички се стичаха там, дяволът, който ненавижда доброто, не търпеше дълго да се слави преподобния, а рани сърцето на епископа в оня град със стрелата на неверието, и нито той пожела да дойде на поклонение пред мощите на преподобния, нито пък на другите позволяваше да дохождат, като казваше: "Аз много добре зная всички светци, и никъде не намирам тогова със светците!" И веднага Божият праведен съд наложи юзда на езика му и той онемя напълно, като не можеше да говори. Които видяха това чудо, се изплашиха, а той махаше с ръце и си оставаше ням, както Предтечевият баща Захария. Като се опомни и поразсъди за причината на своето онемяване, той разбра, че пострада поради неверието си в светеца. Затова бързо се затече към ковчега на светеца и, като го обля с горещи сълзи, прояви сърдечно съкрушение. А Божият угодник и във всичко Христов подражател Иван не пожела дълго да го измъчва, а скоро развърза връзките на езика му и го направи пак да говори хубаво. Получил това, епископът изливаше своята непрестанна благодарност към Бога и Неговия угодник. Които чуха и видяха това, проявяваха още по-голяма вяра и усърдие към светеца. И много други дивни чудеса извърши преподобният в унгарската земя, които не бихме имали време да разкажем подробно. Когато кралят узна всичко това, го обхвана страх и ужас. Затова украси със злато и сребро ковчега на светеца, благоговейно целуна честните мощи и с големи почести ги върна пък в Средец и ги положи в църквата на негово име през 1187 година.

Малко време след това, когато благоволи Бог да възобнови българската държава и да въздигне падналата скиния, която беше рухнала под византийското насилие, възстанови българското царство при благочестивия цар Асен, който беше наречен в светото кръщение Иван. Като развя българското знаме, той укрепи добре всички разсипани български градове, а рухналите обнови и, като препаса оръжие против гръцкото царство, покоряваше околните страни, градове и села. Като дойде до Средец и покори и него, той чу за безчислените преславни чудеса на преподобния и затова веднага се отправи към неговата честна църква, благоговейно целуна неговите мощи и му се струваше, че е намерил някакво многоценно съкровище. Изпълнен с много радост и духовно веселие, той се посъветва и реши да ги пренесе в престолния си град Търнов за по-голяма чест и утвърждение на своето царство. И веднага изпрати до своя патриарх господин Василий, който се намираше в град Велико Търново, следното писмо:

"До всечестния Божий архиерей господин Василий, духовния отец на наше царско Величество. С Божията воля като стигнах в тези предели и влязох в град Средец, и като намерих честните мощи на преподобния отец Иван, жител на Рилската пустиня, извършили множество чудеса на изцеления, мен ми се струваше, че летя по въздуха от радост. Затова отсъдихме да дойде тук Твоя Светиня с целия църковен клир, за да пренесете с подобаващи почести тези свети мощи на преподобния отец в нашата преславна столица за похвала на целия църковен народ и за утвърждение на нашето благочестиво царство!"

Като чу това, божественият светител се зарадва духом, въздаде благодарност на Бога и веднага свика целия църковен клир и им разказа всичко. А те приеха това с топло усърдие и с удоволствие. Всички единомислено се устремиха, като че щяха да получат някакво многоценно съкровище, и скоро стигнаха в Средец заедно с патриарха.

Благочестивият цар Иван Асен I c голямо внимание приготви всичко за изпращането на светеца и всичко предаде на патриарха, като му остави на разположение триста мъжествени воини. А сам побърза да се завърне в своята столица и започна да гради църква на името на светеца в славния град Търново, на мястото наречено Трапезица. Патриархът, като взе честните мощи на преподобния, се отправи на дълго пътешествие заедно с целия клир и с игумена на манастира на преподобния в град Средец, Иоаникий, и с всички негови монаси. Когато царят узна за приближаването на патриарха, бързо излезе насреща му до местността Кръстец с целия си синклит и като целуна с благоговение мощите на светеца, ги задържа там седем дни, докато бъде довършена църквата. И като я осветиха, с почести положиха в нея мощите на преподобния в 1195 г., където раздават различни изцеления на тези, които с вяра прибягват към него: слепи проглеждат, прегърбени се изправят, неми проговорват, недъгави от немощ в сила преминават, бесновати оздравяват и всички получават здраве от каквито болести и да са били обхванати.

О, пречестний Иоане, изпълнено с благодатта на Светия Дух обиталище на Бога Отца и на Спасителя, който стоиш пред Царя на всичко и се наслаждаваш в светлината на единосъщната Троица, като херувим заедно с ангелите пееш трисветата песен и имаш безмерно голямо дръзновение - моли се на всемилостивия Господ да спаси твоите сродници, еднородния твой български народ, и да му покори всички противни врагове!

Запази вярата непорочна, утвърди нашите градове, умири целия свят, а нас избави от глад и пагуба, и ни запази от нападенията на другородци!

Старците утеши, младежите поучи, безумните умъдри, вдовиците помилвай, за сираците се застъпи, децата възпитай и целия твой народ запази от всякакви напасти.

А в деня на страшния съд избави ни от лявата участ и ни сподоби, по твоите молитви поставени отдясно, да чуем блажения глас на Господа Христа:

"Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира" (Мат. 25:34)! 

Амин!

© Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том първи. Синодално издателство, София, 1974 година

Свети Йоан Чудотворец се почита няколко дни в годината - 18 август и 19 октомври със съответните служби и литургии, като 19 октомври е патронен празник на Рилския манастир, празник на Семинарната църква от Софийската семинария и на всички храмове в България, които носят името на Св. Йоан Рилски.


Патриаршеско и Синодално послание по случай 1060 г. от успението на св. Йоан Рилски


Обични чеда на светата ни църква,

През настоящата 2006 г. Българската православна църква чества 1060-годишнината от успението на Преподобния и богоносен наш отец Йоан, основател на Рилската света обител и небесен покровител на българския народ. Днес, когато отбелязваме тържественото пренасяне на неговите свети мощи в Средец, ние отново имаме повод да се възрадваме духовно за това, че Бог дари народа ни с толкова велико светило на вярата и благочестието, какъвто безспорно е признатият не само от нас, но и от целия православен свят Рилски светец и Чудотворец.

Днес, на 19 октомври, нашата духовна радост има и едно по-особено измерение: днес ние сме призвани да си спомним и за живота след смъртта. За нас, като православни християни, действителността на този живот е въпрос не само на надежда, но и на едно дълбоко убеждение, свързано с вярата ни, че небе и земя ще преминат, но нито една от думите на Господа няма да премине (Мат. 24:35). За този живот в Христа Иисуса ние знаем не само от Божието обещание, защото свидетелство за него са и всички от века просияли светци на Църквата. Именно в примера на тези Божии угодници ние виждаме оделотворена истината, че този, който вярва в Господа и ходи по Неговите пътища, "и да умре, ще оживее" (Йоан. 11:25). За това знаем и от живота на чествания днес Рилски светец.

Житиеписецът разказва, че когато Пустинножителят предусетил своето отминаване от този свят, заръчал на своите ученици, а чрез тях и на всички останали, да не скърбят: "След моята смърт рече им не страдайте безутешно, защото няма да ви оставя, но ще пребивавам невидимо с вас." И в знак на истинността на неговите думи тялото му се превърнало в ново "свръхестествено видение, защото той изглеждаше сякаш спи и видът на тялото му никак не се измени". Пред така прославените с нетление и чудотворство от Бога мощи на св. Йоан Рилски "недъгавите се молеха и просеха изцеление, освобождаваха се от овладяващите ги болести и се радваха". И наистина, какво друго освен духовна радост може да изпълни сърцата ни, когато знаем, че имаме небесното застъпничество на такъв велик Божи угодник.

В отеческите си заветни наставления духовният светилник на българския народ призовава и всички нас, своите следовници, да пазим светата православна вяра незасегната от всякакво зломислие, да не се отклоняваме от правия път да не се увличаме от чужди и различни учения, като държим на преданията. Да се поучаваме в закона Господен ден и нощ, да бъдем подражатели на светите наши отци светила на света, като не изоставяме или презираме нищо, от тях установено.

Славата на Рилския чудотворец скоро напуснала пределите на манастира и близката околност. За неговото прославяне узнали и далеч от Рила във владетелския двор в Преслав. Неизвестно дали още по времето на св. цар Петър, или малко по-късно, мощите на св. Йоан Рилски били пренесени в Средец, където скоро станали обект на всенародно почитание. С това пренасяне ние свързваме и официалната канонизация на светеца. Житиеписците, предаващи този епизод от св. Йоановия живот след смъртта, имат помежду си известни различия. В едно обаче те са съгласни пренасянето на ковчега с мощите е станало по Божия воля и в този смисъл в съгласие с волята на самия Рилски светец.

Според автора на най-старото, известно като народно, житие пренасянето на мощите в Средец било резултат от общото желание на владетеля и народа. В съгласие с това желание било и Божието благоволение: "Тогава до светеца дойде глас, който му каза от небето: "Възлюбениче Мой, извърши онова, което ти е заповядано!" И веднага тялото на светеца се вдигна ... и отиваше по Божие повеление. И пристигна тялото на светеца в Средечкия град."

В същия смисъл пише и друг агиограф на св. Йоан Георги Скилица: "Великият сред постниците се яви насън на игумена на манастира и повели ковчегът с неговите мощи да бъде пренесен в Средечкия град и там да бъде поставен над земята, та да не се пречи на онези, които идват да го видят."

По-лаконичен, но не по-малко ясен е и авторът на първото проложно житие на Рилския чудотворец, според когото: "След като премина немалко време, св. Йоан се яви на учениците си и повели да пренесат мощите му в Средечкия град." За нас тези разкази са и свидетелства за верността на казаното още от св. ап. Павел, че онези, които дохождат при Бога, трябва да вярват, че "Той съществува и награждава ония, които Го търсят" (Евр. 11:6).

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Небесната и земната прослава на св. Йоан Рилски Чудотворец е знак на особеното Божие благоволение към нашия народ. Затова нека и ние днес, в този тържествен ден, да възкликнем заедно с цялата Църква: "Радвай се, златозарна звездо на Изтока, светило и пастирю на монашествуващите! Радвай се, наследниче на Царството небесно! Радвай се, пресветло слънце на българската земя! ... Нека почетем Йоана, ангела на земята и Божия човек на небесата! ... Защото, насаден в Божия дом, той процъфтя праведно и, като кедър в пустинята, умножи Христовото стадо на словесните овце чрез преподобие и правда!" (из службата на св. Йоан Рилски).

Поздравяваме с празника на прославата на Рилския светец и Чудотворец всички вас, негови наследници и духовни чада в Родината и извън нейните предели, като отправяме пастирските ни благопожелания за духовна бодрост и св. Йоаново дръзновение по пътя на богоуподобяването и наследяването на вечните блага!

Радуйся, преподобне отче Йоане, Рилский чудотворче, славо и радосте наша!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† М А К С И М

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

Прочети повече: http://www.pravoslavieto.com/life/10.19_sv_Ivan_Rilski.htm http://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Joan_Rilski_Zavet.htm


Житие на св. пророк Иоил
(IX век преди Христа)

Св. пророк Иоил произхождал от Рувимовото коляно. Живял в деветия век преди Рождество Христово.

Чрез неговите уста Господ предупреждавал Своя избран народ, който така често затъвал в нечестие, и го застрашавал с вавилонския плен. Пророкът предсказал връщането на евреите от същия плен и разрушаването на Вавилонското царство.

Особено важно за християните е пророчеството на Иоил за слизането на Св. Дух над апостолите и изобщо над повярвалите в Христа люде. Тъй предава той думите на Бога за този божествен акт:

"Ще познаете, че Аз съм посред Израиля и Аз съм Господ, Бог ваш, и няма други, и Моят народ няма да се посрами вовеки. И ето, след това ще излея от Моя Дух върху всяка плът, и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви; старците ви ще сънуват сънища, а момците ви ще виждат видения. Също и върху роби и робини в ония дни ще излея от Моя Дух. И ще покажа личби на небе и земя; кръв, огън и стълбовете дим. Слънцето ще се превърне в тъмнина, а месечината – в кръв, преди да настъпи денят Господен, велик и страшен. И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси...

И ще загърми Господ от Сион и ще издаде гласа Си от Йерусалим; ще потреперят небе и земя; но Господ ще бъде защита на Своя народ и отбрана за синовете Израилеви. Тогава ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който обитава на Сион, на светата Моя планина и ще стане Йерусалим светиня, и няма вече другоплеменници да преминават през него...

А Иуда ще живее вечно, и Иерусалим - от рода в род...." 

(Книга на пророк Иоиля  2:27-32; 3:16-17, 20).

Дивно е това пророчество на Иоил за новия Израил – Църквата Божия, за новия, вечния Йерусалим, града на Живия бог в небесата, за бъдещия, вечния мир, който Бог ще наложи над своя народ – над цялото възродено и осветено от благодатта на Пресветия Дух Божи човечество.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

Прочети повече: http://www.pravoslavieto.com/life/10.19_sv_pr_Ioil.htm


Св. мъченик Уар и с него седем християнски учители († ок. 307 г.). Блажена Клеопатра († 327 г.) и синът и Иоан († 320 г.).

Страдание на св. мъченик Уар и с него седем християнски учители; и памет на блажената Клеопатра и на нейния син Иоан

Когато в Римската империя властваше нечестивият Максимиан, в Египет имаше един храбър воин на име Уар, който тайно служеше на Небесния Цар. Поради страх от беззаконните идолопоклонници той криеше до известно време своята вяра в истинския Бог, за да я засвидетелства след това открито пред небето и земята, когато заради Христа стана зрелище пред Ангели и пред човеци (1Кор.4:9).

    По това време Максимиан подигна гонение срещу християните и изпрати послания по цялата империя със заповед да бъдат убивани всички християни, които не пожелаят да принесат жертва на идолите. Тази заповед стигна и в Египет, и тогава започна страшно и безмилостно проливане на християнска кръв: всички, които служеха на Твореца, а не на тварите, бяха измъчвани по най-различен начин.

    Св. Уар, все още без да се открива явно, обхождаше нощем тъмниците, в които бяха затворени светите Христови изповедници, а правото си да влиза там откупваше от стражите срещу много злато. Той с любов служеше на онези, за които Спасителят е казал: "доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили" (Мат.25:40), целуваше веригите на светите мъченици, избърсваше кръвта им, превързваше раните им, носеше им храна и ги молеше да изходатайстват за него милост от Господа.

    Веднъж бяха хванати седем християнски учители, (т.е. отшелници, при които са отивали за наставления миряните християни) които се криеха в пустинята, и бяха отведени пред египетския наместник, който управляваше областта. След разпит управителят видя, че те твърдо стоят в изповядването на светата Вяра, наложи им множество рани и оковани ги хвърли в тъмница. Щом узна за това, св. Уар, по обичая си, отиде през нощта в онази тъмница, където бяха затворени светиите, даде много злато на стражите и влезе при тях. Освободи ръцете им от въжетата, с които бяха вързани, и нозете им - от стягането в кладата, сложи пред тях храна и ги помоли да се подкрепят, понеже от осем дни нищо не бяха яли. С умиление св. Уар се кланяше в нозете им, целуваше ги и ублажаваше техните страдания.

    - Блажени сте вие - казваше им, - добри и верни раби Господни, които ще влезете в радостта на своя Господ, защото отстоявахте вярата си в Него дори до кръв! Блажени сте вие, добри подвижници! За вас сега се плетат венци от десницата на Всевишния, защото с търпение вървите към предстоящия ви подвиг и на утрешния ден, както със сигурност зная, ще завършите своето страдание. Блажени сте вие, мъченици Христови - за вас е отворено Небесното Царство, защото страдате заедно с Христа, Който пострада за нас; а ако с Него страдате, с Него и ще се възцарите. Затова моля ви, свети Божии угодници, помолете се за мен на Владиката Христос - да бъде милостив към мен! Аз също бих искал да страдам за Него, но нямам такава твърдост и се боя от жестоките мъчения, чиито следи виждам на вас.

    Светите страдалци му отвърнаха:

    - Възлюбени, никой който се страхува, не може да бъде съвършен. Никой не жъне, ако първо не е посял, и никой не бива увенчан, ако не пострада. Спомни си какво е казал Господ в Евангелието: "който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен" (Мат.10:33). Ако се страхуваш от временните мъки, няма да избегнеш вечните. Ако се боиш да изповядаш Христа на земята, няма да бъдеш удостоен да се насищаш духом на Небесата като гледаш Неговото лице. Затова, братко, ела и тръгни заедно с нас по пътя на мъченичеството към Господа, Който гледа нашия подвиг! Пострадай заедно с нас: такава дружина скоро няма да намериш.

    Докато светиите му говореха тези думи, в сърцето на Уар все по-силно гореше огънят на любовта към Бога и желанието да претърпи страдания заради Христа. През цялата тази нощ той остана при светите мъченици и с радост слушаше техните поучения.

На сутринта управителят изпрати в тъмницата слуги за да отведат на съд Христовите изповедници. А те, щом влязоха, видяха, че при тях седи св. Уар и с умиление слуша думите им.

    - Уаре, какво правиш тук? - попитаха го удивени. - Да не си обезумял, че седиш и се подлъгваш от басните на тези лукави хора!? Не се ли страхуваш, че някой ще каже на управителя, и ще загубиш не само воинския си сан, но и живота си?...

    Св. Уар им отвърна:

    - И кой от вас ще ме наклевети пред него? Вие сте ми другари и няма да направите това. Но дори и да ме оклеветите, готов съм да умра заради Христа заедно с християните!

    Тогава слугите замълчаха и взеха шест от мъчениците, а седмият, изнемогнал до крайност от раните, остана в тъмницата. Малко след това той почина и отиде при Господа, отстъпвайки своето място на св. Уар, за да извърши и той благоуспешно страдалческия подвиг.

    Управителят, седнал на съдийското място с голяма важност и гордост, погледна към доведените Христови мъченици, и отначало се опитваше със заплахи да ги накара да принесат идолски жертви. Но те не се покориха. Тогава им съблякоха дрехите и отново безмилостно ги биха, подновявайки старите им рани. Налагаха им рана след рана и прибавяха страдание към страданието им, но те с удивително търпение понасяха това и нищо друго не казваха, освен думите:

 - Християни сме!

    След това управителят попита:

    - Нали бяха седем? А тук са шест. Къде е седмият?

    При тези думи св. Уар, който стоеше наблизо, се изпълни с божествена ревност, застана пред него и каза:

    - Аз съм седмият! Този, който беше отначало, вече завърши своя подвиг и отиде при Христа, а мен остави за наследник на своите страдания. За всичко, каквото той ти е длъжен, готов съм да ти отплатя, и ето - вместо него аз искам да пострадам заедно с тези мъжествени страдалци заради Христа, защото съм християнин!

    - Кой е този? - попита управителят стоящите около себе си.

    - Това е воинът Уар - отговориха му, - началникът на хианинския полк.

    Според някои, по-точен превод от гръцки е: от тианската кохорта (част от полка). Тиана е бил град в Египет, а римските кохорти са носили имената на градовете, от чиито жители те се събирали.

    Управителят с удивление се обърна към него и възкликна:

    - Кой дявол те научи да се предаваш на явна смърт и да загубиш воинската си чест, да се лишиш от привилегиите си и да стовариш върху душата си толкова много злини!?

    - Предпочетох - отвърна му блаженият - да стана причастен на Хляба, слязъл от Небесата, и на Божествената чаша, изпълнена с пречистата Кръв на моя Господ, отколкото да имам твоите почести и привилегии! За мен няма нищо по-скъпо от моя Христос: нито вашата чест, нито санът ми, нито големите ви "блага", нито животът. Честта за мен е да страдам за Христа, богатството - заради Христа да се лиша от всичко, а животът - да умра за Христа.

    Управителят яростно погледна към шестте св. мъченици и рече:

    - Ах, нечестиви лъжци! Това е ваша работа! Вие прелъстихте такъв добър царски воин, вие го направихте да обезумее с вашите магии! Затова: заклевам се във великите мои богове, че вас ще погубя по-напред от него, за да ви отмъстя за безчестието на нашите богове! Вие сте недостойни да живеете, защото хулите безсмъртните богове, а също и други въвличате чрез някаква измама в това зло.

    - Ние не прелъстихме Уар - отвърнаха му светиите, - но го избавихме от прелъстяването. Не го обезумихме, но го умъдрихме, и Бог му даде сили и дръзновение за този подвиг - за да победи заедно с нас вашата и на боговете ви немощна сила! Потърпи малко: ние го причислихме към Ангелските воинства и ще видиш с какво мъжество той воюва! Ти се заканваш, че ще ни убиеш, а на нас тъкмо това ни е потребно: да положим главите си за Господа.

    - Веднага ще разкъсам телата ви - извика управителят, - ако ей сега не паднете и не се поклоните на египетските богове!

    Светиите му отвърнаха:

    - "Боговете, които не са сътворили небето и земята, да погинат!" (Иерем.10:11).

    А блаженият Уар, за да посрами още повече нечестивия мъчител, му каза:

    - Защо отегчаваш Христовите раби с твоите безумни и глупави приказки! Св. пророк Исаия казва: "Безумният ще каже безумни неща". ( Ис.32:6 - т.е.: от глупавия може да се чуят само глупости) Ето, пред теб са телата им: измъчвай ги както искаш!

    Тогава управителят се ядоса и заповяда да окачат св. Уар гол на едно дърво за да го измъчват.

    - Ще видим - обърна се той към светите мъченици - кой кого ще победи: дали вие нас, като понасяте мъките, или ние вас, като ви ги нанасяме! Наистина ви казвам: ако вие ни победите със своето търпение, ще се отрека от моите богове и ще повярвам във вашия Христос.

    Те му отвърнаха:

    - Изпитай върху един от нас твоята сила, и ако го победиш, тогава и за останалите ще може да имаш надежда.

    А св. Уар, който започваше подвига на своето страдание, каза на светите мъченици:

    - Благословете ме, свети Христови страдалци, благословете мен, вашия слуга, за да стана съобщник на вашия дял! Помолете за мен Владиката Христос, да ми даде търпение! Защото Той знае нашето естество, знае, че духът е бодър, а плътта - немощна.

    Тогава светиите издигнаха очи към небето и усърдно се молеха за него, а слугите започнаха да го бият по цялото тяло с пръчки и колове. След малко, докато го биеха, управителят го попита:

    - Кажи ми сега, Уаре: каква ти е ползата от твоя Христос?

    - Несравнено по-голяма - отвърна му с дръзновение св. Уар,- отколкото за теб от твоите богове.

    А шестимата мъченици викаха към него:

    - Бъди мъжествен, Уаре, и да се укрепява сърцето ти! Христос сега е с теб и невидимо те укрепява!

    - Наистина - отвърна им той, - почувствах помощта на моя Владика, понеже считам за нищо мъченията.

    Слугите започнаха да дерат ребрата му с железни нокти. След това го приковаха към дървото с главата надолу и одраха кожата от гърба му. После нарязваха тялото му с бръсначи и толкова много го биха с бодливи пръчки по корема, че всичките му вътрешности се изсипаха на земята. При тази покъртителна гледка светите мъченици се разплакаха. А мъчителят, като ги видя да плачат, гръмогласно се провикна:

    - Ето, победени сте! Ето, изнемогнахте! Ето, страхувате се от мъченията и плачете! И какво друго ви остава, освен да разберете, че Христос няма да ви избави от ръцете ни, да Го оставите и да се поклоните на нашите богове!?

    - Звяр си ти, а не човек! - отвърнаха му светиите. - Ние не сме победени, а побеждаваме в името на Иисус Христос, Който ни укрепява! Не поради страх от мъки се разплакахме, но от естествената любов към нашия брат, когото ти безчовечно убиваш. А духом се радваме, защото виждаме готовия вече венец за добропобедния мъченик!

    Управителят заповяда да ги отведат в тъмницата. А св. Уар, както висеше на дървото измъчван, видя, че влачат с вериги светите страдалци към тъмницата и извика:

    - Учители мои, предайте ме за последно на Христа, защото вече душата ми напуска тялото! Благодаря ви, че ме упътихте към вечния живот!

    Още около пет часа измъчваха св. Уар и в тези страдания той предаде светата си душа в ръцете на Господа. Мъчителите мислеха, че още е жив, и яростно биеха и израняваха мъртвото тяло. След известно време забелязаха, че той вече е умрял, и свалиха тялото му от дървото. По заповед на мъчителя го извлякоха вън от града и го хвърлиха за храна на псетата - там, където изхвърляха труповете на животните.

    В същия град живееше една вдовица на име Клеопатра, родом от Палестина, а по вяра християнка. Нейният съпруг беше военачалник и умря в Египет. Тя имаше син Иоан, който беше още малко дете. Когато св. Уар беше измъчван заради Христа, тази жена стоеше и гледаше отдалеч неговото страдание. Самата тя много се измъчваше и въздишаше от болка, като виждаше нечовешките мъчения, които дяволските слуги му нанасяха. А когато хвърлиха тялото му вън от града, тя стана през нощта, повика няколко от слугите си, отиде и тайно взе многострадалното мъчениково тяло, занесе го в дома си, изкопа гроб в спалнята си до леглото и там го погреба.

    На сутринта управителят изведе от тъмницата останалите мъченици. Дълго и жестоко ги измъчваха, и по негова заповед ги посякоха с меч, а телата им хвърлиха вън от града. През нощта някои тайни християни ги взеха и ги погребаха.

    Клеопатра всеки ден палеше свещи над гроба на св. Уар и кадеше тамян - тя почиташе мъченика като велик свой застъпник и ходатай пред Бога. Няколко години по-късно гонението вече беше утихнало и Клеопатра поиска да се върне в своето отечество. Тя мислеше, освен това, как да вземе със себе си и мощите на св. Уар. Приготви някакви дарове, отиде при управителя и чрез посредник го помоли:

    - Моят мъж беше военачалник и тук умря в служба на царя, но все още не е окончателно погребан и тялото му не е в земята, защото не е възможно в чужда страна да му се направи погребение, каквото подобава на такъв почитан военачалник. Аз съм вдовица, тук съм странница и искам да се върна в отечеството си при моите сродници. Затова, господарю мой, заповядай ми да взема със себе си и тялото на обичния си мъж, да го занеса в моето отечество и с подобаващо погребение да го положа в гроба на моите прадеди. Не искам дори и след смъртта да се разделя от него!

    Всичко това тя направи за да не би някак християните да разберат, че изнася от града им мощите на светия мъченик, да и попречат и да отнемат от нея това безценно съкровище. Управителят прие даровете и и разреши да направи според своето желание, а тя вместо мъжа си взе мощите на св. Уар и ги занесе в Палестина, както в древност Бог пренесе от Египет Своето духовно лозе и го отведе там (Пс.79:9). Клеопатра занесе светите мощи в своето село Едра, което се намираше близо до планината Тавор, и ги положи там - на мястото, където бяха погребани нейните предци. Всеки ден тя отиваше на гроба на светия мъченик, кадеше тамян и запалваше свещи. А другите християни, като виждаха какво прави тя, започнаха заедно с нея да идват при светеца. Те донасяха своите болни близки и от гроба му получаваха изцеление. Тогава на всички християни в околността стана известно за чудесата, които се извършваха при гроба на св. Уар, и всички те с вяра идваха да се поклонят на неговите св. мощи.

    А Клеопатра виждаше как вече много християни се събират за молитва при гроба на светия мъченик и реши да построи храм на негово име. В скоро време тя започна да осъществява това. А синът и Иоан вече навършваше пълнолетие и тя се грижеше да го изпрати на воинска служба - затова чрез ходатайството на някои хора измоли от царя да бъде даден на сина и почетен сан, и получи просимото.

    Малко преди да бъде завършен строежът на църквата, пристигна от императора заповед за назначаване на сина и на служба във войската, заедно с воински пояс - знак на началническа длъжност. Тогава тя каза:

    - Да не се облича синът ми все още във воински дрехи, нито да отива да служи на царя, докато не бъде завършен Божият дом! Желая заедно с мен той да носи ковчега на светия мъченик, а след това нека отиде според царската заповед.

    Когато строежът на храма приключи, тя повика епископи, свещеници и монаси, взеха от гроба мощите на св. Уар и ги положиха в скъпоценна рака, а върху тях Клеопатра постави пояса и воинската дреха, която щеше да облече синът и, за да се осветят от светите мощи. Усърдно се молеше тя след това на светеца да бъде помощник на сина и, и всички дошли архиереи и свещеници благословиха Иоан. В деня на пренасянето се събра и безчислено множество християни - тогава взеха раката с мощите и тържествено я занесоха в църквата. Клеопатра заедно със сина си също носеше светите мощи и след освещаването на храма ги поставиха в светия Жертвеник. После започнаха да служат Божествена Литургия, а Клеопатра падна пред мощите на св. Уар, молеше му се и казваше:

    - Моля ти се, мъчениче Христов, изпроси ми от Бога това, което е угодно на Него и полезно за мен, а също и за сина ми! Защото не смея да се моля за нещо повече от това, което Сам Господ желае. Той знае кое е потребно за нас: нека над нас да бъде Неговата блага и съвършена воля!

    Когато богослужението завърши, тя постави трапеза и богато нагости всички събрали се - сама им прислужваше заедно със своя син. А на него заповяда да не яде нищо до вечерта, докато свърши угощението и хората се разотидат, а след това да се нахрани от остатъците. Но докато прислужваше, момчето неочаквано се разболя и легна на легло. Малко по-късно гостите си отидоха и Клеопатра го повика да се храни заедно с нея от онова, което е останало на трапезата, но Иоан, изгарян от огъня на болестта, дори не можа да и отговори. Щом видя сина си болен, тя каза:

    - Господ е свидетел, че и аз няма да сложа храна в устата си, додето не видя какво ще стане с моя син.

    Седна до него и доколкото бе възможно разхлаждаше го от силния огън на болестта. Но самата нея я изгаряше огънят на майчината болка: тя стоеше разкъсвана от съмнения и очакваше да види какъв ще бъде краят. И ето, в полунощ Иоан умря и остави в безутешна скръб своята майка. А тя непрестанно плачеше и отиде в църквата "Св. Уар", падна пред мощите на Христовия мъченик и викаше през сълзи:

    - Божий угодниче! Това ли ми въздаде ти на мен, която толкова много се потрудих заради теб?... Заради теб аз оставих тялото на мъжа си и се надявах, че ще ми помагаш, а ти такава ли помощ ми оказа?... Ти умори единствения ми син, погуби моята надежда, отне светлината на моите очи!... Кой сега ще се грижи за мен в старостта ми? Кой ще дочака да види моята смърт? Кой ще погребе тялото ми в гроба? За мен би било по-добре самата аз да умра, а не да видя мъртъв моя млад син, увяхнал като цвете преди време... Затова или ми върни сина както някога Елисей стори това на жената соманитянка, или незабавно вземи и мен, защото не мога да живея от горчивата си скръб! 

    Като плачеше така и се молеше, след някое време заспа от умора и от голяма скръб. И ето, яви и се във видение св. Уар и държеше момчето в ръце. Те двамата бяха светли като слънце и дрехите им - по-бели от сняг; носеха златни пояси, а на главите им имаше неизказано красиви венци. Като ги видя, Клеопатра побърза да им се поклони. Св. Уар я вдигна и и каза:

    - Защо се оплакваш от мен? Нима съм забравил твоите благодеяния, които ти ми стори в Египет и по време на пътуването? Или мислиш, че не чувствах, когато ти взе тялото ми изсред скотските трупове и го постави в спалнята си? Нима не слушам винаги твоите молитви и не се моля за теб на Бога? Ето, първо се молих на Бога за твоите родственици, до гробовете на които ти положи и моето тяло - да им бъдат простени греховете. А след това взех твоя син във воинството на Небесния Цар. Нали самата ти тук ме молеше да изпрося от Бога за теб това, което е на Него угодно, и полезно за теб и за твоя син? Затова просих от милосърдния Бог да благоволи по неизказаната Си благост да причисли сина ти в Своето небесно воинство. И ето, твоят син, както виждаш, е един от онези, които предстоят пред Божия престол. Но ако искаш, вземи го и го изпрати на служба на земния и временен цар, щом не желаеш синът ти да служи на Небесния и вечен Цар!

    Но момчето, както седеше на ръцете на св. Уар, прегърна го и каза:

    - Не, господарю мой, не слушай моята майка! Не ме връщай в света, изпълнен с неправда и всякакви беззакония, от който се избавих благодарение на твоето застъпничество! Не ме лишавай, отче, от твоя дял и от съжителството със Светиите!

    После се обърна към майка си и и рече:

    - Защо така плачеш, майко? Аз съм поставен във воинството на Царя Христос и ми е дадено заедно с Ангелите да предстоя пред Него на Небесата. А ти сега се молиш от Небесното Царство да ме вземеш в бедността!... 

    Като видя сина си поставен сред Ангелските воинства, блажената Клеопатра каза:

    - Вземете и мен със себе си, за да бъда и аз заедно с вас!

    - Ти и тук си заедно с нас - отвърна и св. Уар. - Затова иди си сега с мир, а след време, когато Господ заповяда, ще дойдем да те вземем.

    След тези думи те станаха невидими. А тя, щом се събуди, почувства в сърцето си такава радост, каквато не би могла да се изкаже с думи. Отиде и откри своето видение на свещениците, а след това заедно с тях погреба сина си близо до гроба на св. Уар и вече не плачеше, а се веселеше духом в Господа.

    После блажената Клеопатра раздаде имота си на нуждаещите се, отрече се от света и живееше при църквата "Св. мъченик Уар". Там тя денем и нощем служеше на Бога в пост и молитва, и всяка седмица докато се молеше, явяваха и се св. Уар и синът и в голяма небесна слава.

    Седем години блажената Клеопатра живееше богоугодно по този начин и почина с мир в Господа. Тялото и бе положено в църквата "Св. Уар" близо до нейния син Иоан, а душата и заедно със светите Уар и Иоан с радост предстои на Небесата пред Бога, на Когото подобава слава во веки веков, амин.

Източник: http://manastir.narod.ru/Oct/JOct19a.htm



Карта на градски транспорт
© Infositebg.com